Д-р Йолин Дончева: Транспортирането на малките пациенти е огромна отговорност, която приемам с отдаденост
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Йолин Дончева е ученик на МУ – Пловдив, Пътя си в медицината е почнала като здравен помощник в Клиниката по урология в УМБАЛ “Св. Георги ” и в Отделение по детска хематология и онкология към Клиниката по детски заболявания в същата болница.
В момента е специализант втора година към Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.
Професионалните й ползи са в региона на злокачествените и доброкачествените хаматологични болести, редки заболявания, онкология и детски заболявания.
Д-р Дончева, по какъв начин решихте да се посветите на детската онкохематология – една компетентност, за която априори се приема, че е доста тежка, най-много с прочувствения товар, който съпътства лечебния развой?
Изборът ми да се посветя на детската онкохематология е резултат от дълбока персонална и професионална ангажираност към идеята за живот и възобновяване. През годините, наблюдавайки по какъв начин дребните пациенти и техните фамилии се борят против тежки болести, усетих, че точно в този развой мога да донеса вяра и поддръжка. За мен е ентусиазъм да видя по какъв начин децата съумяват да преодолеят болката и да възвърнат насладата от живота, даже в най-трудните моменти. “
Разкажете за първите си стъпки и първите си учители в клиниката в болница „ Царица Йоанна – ИСУЛ.
Първите ми стъпки в болница „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ бяха изпълнени с удивление и доста учене. Работата с опитни и отдадени сътрудници ми дава солидна основа, върху която да изградя уменията си. Учителите ми освен споделят своя опит и познания, само че и ме предизвикват да развъртвам личен жанр на връзка с пациентите и техните фамилии, който се базира на човещина, внимание и професионализъм.
Често придружавате дребни пациенти до клиники в чужбина, какво е чувството да поемете отговорността за дребния човек по време на превоза? Как протича превозването, усещате ли поддръжка и от екипажа, по какъв начин съумявате да овладеете паниката на родителите?
За мен превозването на дребните пациенти е освен професионално предизвикателство, само че и голяма отговорност, която одобрявам с цялостна отдаденост. Работата с подготвен реанимационен екип разрешава да се обезпечи оптималната сигурност и грижа. Това са високо квалифицирани експерти, минали образование за авиационно превозване на пациенти, които подсигуряват стабилността на детето през целия път. Родителите постоянно изпитват паника, само че когато виждат организираността на целия екип, усещат, че детето им е в най-сигурните ръце. В процеса постоянно се обръщам към човешката страна – беседвам с родителите, укротявам ги и изяснявам в детайли целия развой, с цел да понижа тяхната паника и неустановеност.
Работите с сътрудници от цяла Европа и освен, какво е равнището на българската детска клинична онкохематология? Имате ли взаимни научни разработки и изявления?
Българската детска клинична онкохематология се развива с бързи темпове, с помощта на напъните на голям брой експерти и интернационалните партньорства. Като екип участваме в редица взаимни планове и научни разработки, които способстват за възстановяване на диагностиката и лекуването. Тези начинания освен обогатяват нашите познания, само че и ускоряват връзките ни с водещи европейски и международни центрове.
Към кои тематики и проблеми от специалността са ориентирани Вашите професионални ползи?
Моите професионални ползи се насочват към новаторски способи за диагностика и лекуване на хематологични болести в детската възраст, както и възстановяване на качеството на живот на пациентите. Интересувам се от новите лечебни подходи, които оферират по-висока успеваемост и по-малко странични резултати, както и от индивидуализираната медицина, която разрешава лекуването да бъде съобразено с генетичните и биологичните особености на всеки пациент. Също по този начин, имам полза към научната активност и интернационалното съдействие. Вярвам, че обмяната на опит и присъединяване в взаимни проучвания с водещи експерти от Европа и света е основна за напредъка на детската онкохематология в България.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Свободното време за мен е опция да се възстановя и вдъхновя за нови провокации. Обичам да чета книги, които уголемяват кръгозора ми – от класическа литература до модерни творби. Хобитата ми включват пътувания и разкриване на нови места, както и слушане на музика, която успокоява мозъка и сърцето.
Кое е обичаното Ви време от денонощието, тези часове, които Ви носят същинско успокоение и минути за размисъл?
Харесвам тези моменти, в които денят стартира постепенно – с чаша кафе, обичана книга или просто време за себе си. Тези часове ми дават опция да се заредя с сила и да събера мислите си, преди динамичността на всекидневието да ме погълне.
И един финален въпрос – работата с деца оказва помощ ли Ви да съхраните детското у себе си?
Без подозрение, работата с децата ми дава опция да запазя вътрешното си дете – това е сила, оптимизъм и непрестореност, които постоянно се губят в ежедневния стрес. Тези моменти ми оказват помощ да се усмихвам, да се любувам на дребните наслади и да запазя същинското чувство за живот и фантазии.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Йолин Дончева е ученик на МУ – Пловдив, Пътя си в медицината е почнала като здравен помощник в Клиниката по урология в УМБАЛ “Св. Георги ” и в Отделение по детска хематология и онкология към Клиниката по детски заболявания в същата болница.
В момента е специализант втора година към Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.
Професионалните й ползи са в региона на злокачествените и доброкачествените хаматологични болести, редки заболявания, онкология и детски заболявания.
Д-р Дончева, по какъв начин решихте да се посветите на детската онкохематология – една компетентност, за която априори се приема, че е доста тежка, най-много с прочувствения товар, който съпътства лечебния развой?
Изборът ми да се посветя на детската онкохематология е резултат от дълбока персонална и професионална ангажираност към идеята за живот и възобновяване. През годините, наблюдавайки по какъв начин дребните пациенти и техните фамилии се борят против тежки болести, усетих, че точно в този развой мога да донеса вяра и поддръжка. За мен е ентусиазъм да видя по какъв начин децата съумяват да преодолеят болката и да възвърнат насладата от живота, даже в най-трудните моменти. “
Разкажете за първите си стъпки и първите си учители в клиниката в болница „ Царица Йоанна – ИСУЛ.
Първите ми стъпки в болница „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ бяха изпълнени с удивление и доста учене. Работата с опитни и отдадени сътрудници ми дава солидна основа, върху която да изградя уменията си. Учителите ми освен споделят своя опит и познания, само че и ме предизвикват да развъртвам личен жанр на връзка с пациентите и техните фамилии, който се базира на човещина, внимание и професионализъм.
Често придружавате дребни пациенти до клиники в чужбина, какво е чувството да поемете отговорността за дребния човек по време на превоза? Как протича превозването, усещате ли поддръжка и от екипажа, по какъв начин съумявате да овладеете паниката на родителите?
За мен превозването на дребните пациенти е освен професионално предизвикателство, само че и голяма отговорност, която одобрявам с цялостна отдаденост. Работата с подготвен реанимационен екип разрешава да се обезпечи оптималната сигурност и грижа. Това са високо квалифицирани експерти, минали образование за авиационно превозване на пациенти, които подсигуряват стабилността на детето през целия път. Родителите постоянно изпитват паника, само че когато виждат организираността на целия екип, усещат, че детето им е в най-сигурните ръце. В процеса постоянно се обръщам към човешката страна – беседвам с родителите, укротявам ги и изяснявам в детайли целия развой, с цел да понижа тяхната паника и неустановеност.
Работите с сътрудници от цяла Европа и освен, какво е равнището на българската детска клинична онкохематология? Имате ли взаимни научни разработки и изявления?
Българската детска клинична онкохематология се развива с бързи темпове, с помощта на напъните на голям брой експерти и интернационалните партньорства. Като екип участваме в редица взаимни планове и научни разработки, които способстват за възстановяване на диагностиката и лекуването. Тези начинания освен обогатяват нашите познания, само че и ускоряват връзките ни с водещи европейски и международни центрове.
Към кои тематики и проблеми от специалността са ориентирани Вашите професионални ползи?
Моите професионални ползи се насочват към новаторски способи за диагностика и лекуване на хематологични болести в детската възраст, както и възстановяване на качеството на живот на пациентите. Интересувам се от новите лечебни подходи, които оферират по-висока успеваемост и по-малко странични резултати, както и от индивидуализираната медицина, която разрешава лекуването да бъде съобразено с генетичните и биологичните особености на всеки пациент. Също по този начин, имам полза към научната активност и интернационалното съдействие. Вярвам, че обмяната на опит и присъединяване в взаимни проучвания с водещи експерти от Европа и света е основна за напредъка на детската онкохематология в България.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Свободното време за мен е опция да се възстановя и вдъхновя за нови провокации. Обичам да чета книги, които уголемяват кръгозора ми – от класическа литература до модерни творби. Хобитата ми включват пътувания и разкриване на нови места, както и слушане на музика, която успокоява мозъка и сърцето.
Кое е обичаното Ви време от денонощието, тези часове, които Ви носят същинско успокоение и минути за размисъл?
Харесвам тези моменти, в които денят стартира постепенно – с чаша кафе, обичана книга или просто време за себе си. Тези часове ми дават опция да се заредя с сила и да събера мислите си, преди динамичността на всекидневието да ме погълне.
И един финален въпрос – работата с деца оказва помощ ли Ви да съхраните детското у себе си?
Без подозрение, работата с децата ми дава опция да запазя вътрешното си дете – това е сила, оптимизъм и непрестореност, които постоянно се губят в ежедневния стрес. Тези моменти ми оказват помощ да се усмихвам, да се любувам на дребните наслади и да запазя същинското чувство за живот и фантазии.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ




